Лобода, щир - Atriplex hortensis L.

Разпространение

Лободата е широко разпространена по цялото земно кълбо. Може да се срещне както като диворастящо, така и като културно растение. Тя е едно от най-древните хранителни растения, познато на хората отпреди хилядолетия. Известна е на Древна Гърция и на Древния Рим. Лечителят Гален пише колко бързо се засища човек с ястия, приготвени от лобода. Лев Толстой, описвайки глада в Русия през 1884 г., разказва как хората са се спасявали с хляб от лобода. В умерените климатични области на света са разпространени около 230 вида лобода. У нас са разпространени 7 вида. Повечето са плеве­ли, някои са фуражни растения.

Лободата не е взискателна към почвата, но за получаване на висок добив и качествени листа трябва да се отглежда на плодородна, богата на органични вещества и добре напоена почва. Въпреки че е сухоустойчива, за добър и качествен добив на листа се изисква торене и напояване.

Съдържание

Лободата се отличава с високото си съдържание на белтъци в летораслите и младите листа до 20% към сухо вещество. Така по хранителна стойност тя може да конкурира продукти от животински произход. Тя е богата на витамини (витамин С 93,6 мг %, рутин 113 мг %, каротен и др.), микроелементи (желязо, цинк, калций, магнезий, калий) и други биологично активни вещества.

Използване като храна

Като храна лободата се пренебрегва за сметка на спанак, лапад и коприва - съвсем незаслужено, ако имаме предвид богатото й съдържание на белтъци, въглехидрати и витамини. А и на пазара не се намира, защото растението няма голяма трайност - малко след като се откъсне, вече увяхва и е негодно за употреба. Ето защо градинари го отглеждат в собствения си двор, както за храна, така и за декоративна градинска украса. За хранителни цели се избират само свежи листа, по които няма следи от увяхване или потъмняване. Листата могат да се съхраняват до 2-3 дни в хладилник, а за по-дълго съхранение се консервират или се съхраняват във фризер. Почистени, листата на лободата се консумират в свежи салати в съчетание с други зеленолистни зеленчуци и подправки. На практика с лобода могат да се приготвят всички ястия, които сме свикнали да готвим със спанак. От лобода се приготвят вкусни и полезни супи и гарнитури за месо. За сърми могат да се използват листа от лобода, вместо листа от лапад или зелеви листа. За кулинарни цели се използва цялото растение докато е младо и е достигнало на височина 30-40 см. Чрез последователно откъсване на листата растението може да се остави да продължат растежа си.

Лечебни качества

Лободата от древни времена се използва за лечебни цели. В народната медицина тя се използва като болкоуспокояващо, нервноуспокоително, противовъзпалително, отхранващо, слабително, противоглистно и жлъчогонно средство. Отвара от листа и семена помага при различни разстройства на храносмилателната система, действа благоприятно при хранително отравяне и при инфекции в стомашночревния тракт.

Във вид на отвара или чай лободата се прилага за пречистване на кръвта, за засилване дейността на жлезите с вътрешна секреция, при суха кашлица и бронхит, при истерия, депресия и неврози, при заболявания на белите дробове, при гинекологични заболявания и за подпомагане на раждането. Сок или настойка от листата на лобода се използва при кариеси, заболяване на венците, зъбобол, а също така за заздравяване на зъбите и избелването им. Външно листата се прилагат за лекуване на открити рани и предотвратяване на загнояването им. Като компрес се използват при радикулит, хемороиди, тумори, подагра и други заболявания. В миналото децата са носели семена от лобода против паразити.

Източник: Диво растяща храна, П.Далев