Коприва - Urtica dioica L.
Наименования
Семейство Копривови включва повече от 1000 вида, от които около 50 представляват „истинските“ коприви. Всяка от тези коприви има своите особености и свойства. Най-известни са обикновената коприва - (Urtica dioica L.); гръцката коприва – (Urtica urens L.); коноповидната коприва - (Urtica cannabina L.); плосколистната коприва – (Urtica platyphila Kom.); теснолистната коприва – (Urtica angustifolia Fisch.) и още много видове, които ние възприемаме под общото име коприва. Така че, като говорим по-нататък за коприва, ще разбираме обикновената коприва.
Семейство
Семейство Копривови – Urticaceae
Описание
Копривата е многогодишно тревисто растение с право, четириръбесто стъбло. На височина може да достигне 1,5 м, но обикновено височината и е 50-100 см. Листата са продълговатосърцевидни, овални или ланцетни, с дължина до 15 см и широчина 2-8 см. Към върха са заострени, а по ръба едро назъбени. Разположени са по стъблото срещуположно чрез дълга листна дръжка. Цветовете са зелени, събрани в ресничести съцветия, дълги до 10 см, които излизат от основата на по-горните листа.
Копривата е еднодомно растение - мъжките цветове се познават по това, че са изправени, а женските са увиснали. Плодът е дребно яйцевидно или елипсовидно орехче. Копривата цъфти от май до октомври, а семената може да се събират в късна есен.
Парещите власинки на копривата са разположени по цялото стъбло и по листата. В тях се съдържа отровна течност със сложен химичен състав. При съприкосновение с кожата власинката се счупва, пробождайки горния й слой, където се излива отровната течност. Опарването е остро, придружено с леко възпаление на кожата.
Наименования
Семейство Копривови включва повече от 1000 вида, от които около 50 представляват „истинските“ коприви. Всяка от тези коприви има своите особености и свойства. Най-известни са обикновената коприва - (Urtica dioica L.); гръцката коприва – (Urtica urens L.); коноповидната коприва - (Urtica cannabina L.); плосколистната коприва – (Urtica platyphila Kom.); теснолистната коприва – (Urtica angustifolia Fisch.) и още много видове, които ние възприемаме под общото име коприва. Така че, като говорим по-нататък за коприва, ще разбираме обикновената коприва.
Семейство
Семейство Копривови – Urticaceae
Описание
Копривата е многогодишно тревисто растение с право, четириръбесто стъбло. На височина може да достигне 1,5 м, но обикновено височината и е 50-100 см. Листата са продълговатосърцевидни, овални или ланцетни, с дължина до 15 см и широчина 2-8 см. Към върха са заострени, а по ръба едро назъбени. Разположени са по стъблото срещуположно чрез дълга листна дръжка. Цветовете са зелени, събрани в ресничести съцветия, дълги до 10 см, които излизат от основата на по-горните листа.
Копривата е еднодомно растение - мъжките цветове се познават по това, че са изправени, а женските са увиснали. Плодът е дребно яйцевидно или елипсовидно орехче. Копривата цъфти от май до октомври, а семената може да се събират в късна есен.
Парещите власинки на копривата са разположени по цялото стъбло и по листата. В тях се съдържа отровна течност със сложен химичен състав. При съприкосновение с кожата власинката се счупва, пробождайки горния й слой, където се излива отровната течност. Опарването е остро, придружено с леко възпаление на кожата.
Наименования
Семейство Копривови включва повече от 1000 вида, от които около 50 представляват „истинските“ коприви. Всяка от тези коприви има своите особености и свойства. Най-известни са обикновената коприва - (Urtica dioica L.); гръцката коприва – (Urtica urens L.); коноповидната коприва - (Urtica cannabina L.); плосколистната коприва – (Urtica platyphila Kom.); теснолистната коприва – (Urtica angustifolia Fisch.) и още много видове, които ние възприемаме под общото име коприва. Така че, като говорим по-нататък за коприва, ще разбираме обикновената коприва.
Семейство
Семейство Копривови – Urticaceae
Описание
Копривата е многогодишно тревисто растение с право, четириръбесто стъбло. На височина може да достигне 1,5 м, но обикновено височината и е 50-100 см. Листата са продълговатосърцевидни, овални или ланцетни, с дължина до 15 см и широчина 2-8 см. Към върха са заострени, а по ръба едро назъбени. Разположени са по стъблото срещуположно чрез дълга листна дръжка. Цветовете са зелени, събрани в ресничести съцветия, дълги до 10 см, които излизат от основата на по-горните листа.
Копривата е еднодомно растение - мъжките цветове се познават по това, че са изправени, а женските са увиснали. Плодът е дребно яйцевидно или елипсовидно орехче. Копривата цъфти от май до октомври, а семената може да се събират в късна есен.
Парещите власинки на копривата са разположени по цялото стъбло и по листата. В тях се съдържа отровна течност със сложен химичен състав. При съприкосновение с кожата власинката се счупва, пробождайки горния й слой, където се излива отровната течност. Опарването е остро, придружено с леко възпаление на кожата.
Разпространение
Копривата се среща в Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка. У нас расте в цялата страна. Тя се отнася към така наречените рудерални растения. Това са растения, които растат по сметища, изоставени дворове и места, по синори и дерета. Характерно за рудералните растения е, че имат приспособления, с които се защитават от човека и животните - непривлекателен вид, отровни вещества, шипове, парещи власинки и др. Копривата е нитрофилно растение, расте върху тежки, богати с органични вещества почви.
Приложение
Копривата е едно от най-известните и полезни растения, което се използва от човека от незапомнени времена. Тя е позната и използвана от древните египтяни и римляни, от антична Гърция и от средновековна Англия. Копривата е служила на човека като хранително и лекарствено растение, за фураж и за технически цели. От копривата са получавани растителни багрила, прежда за рибарски мрежи, за въжета и за черги, тъкани за чували и дрехи, за платна на кораби и други стопански нужди. Използвали са я за запазване на риба и на дивеч от разваляне, добавяли са брашно от коприва към пшеничено брашно за повишаване на хранителната му стойност, приготвяли са салати, каши и други вкусни ястия. Копривата е била консервирана за зимата и отглеждана в дворове и градини. И досега много от тези полезни практики се прилагат от народите.
Съдържание
Химичният състав на копривата е удивително богат и разнообразен на биологично активни вещества и на хранителни вещества.
В листата се съдържат много витамини: витамин С - до 600 мг%; каротин (провитамин А) - до 8 мг%; витамин К - до 0,064 %, всички витамини от групата В. В копривата се съдържат и действащата като витамин пантотенова киселина, мравчена киселина, хистамин, ксантофил, хлорофил (около 3%), гликозидът урцитрин, дъбилни вещества и други биологично активни вещества.
Важна съставна част на копривата са макро и микроелементите, които представляват 16% от сухата маса. От тях 25% калций, 7-9% фосфор, до 7% магнезий, до 6,3% желязо, а също мед, манган, титан, бор, никел и др. В копривата се съдържат и ванадий, хром, алуминий, силиций, цинк, кобалт и молибден. Съдържанието на елементи (като соли, разбира се) в растението зависи от съдържанието им в почвата. Смята се, че копривата избирателно поглъща от почвата мед и хром и други токсични елементи.
Важни съставки на копривата, определящи хранителната й стойност, са белтъците - до 18-24% (в суха маса), мазнините -до 4% и влакнините - до 18%. Белтъците й се отличават с аминокиселинен състав, близък до този на месото и яйцата, което определя тяхната висока хранителна стойност.
Влакнините може да се определят към така наречените „диетични влакнини“ (целулоза, хемицелулози, лигнин), които са необходима съставна част на храната. По съдържание на белтъци копривата е значително по-богата от много зърнени храни, плодове и зеленчуци.
Използване като храна
Копривата се използва за храна от незапомнени времена. Тя е здравословен и хранителен продукт, който оказва благотворно влияние върху целия човешки организъм. В копривата се съдържат биологично активни вещества, чието благотворно действие върху човешкия организъм науката отдавна е доказала. В копривата се съдържат белтъци, от които нашият организъм задължително се нуждае, поради тяхната многостранна функция в него. А белтъците на копривата са толкова хранителни (науката казва - с висока биологична стойност), колкото месото, яйцата и млякото. Копривата е особено популярна като храна в далечния Сибир. Нека си припомним, че там не растат лимони, портокали и други източници на витамини, затова местните знаят, че бодрост и свежест, здраве и младост се получават от ястия с млади стъбла и листа от коприва. В дългите следзимни периоди на сънливост и неочаквана ленивост, копривата дава и сили и бодрост. У нас копривата не е традиционна храна. Но тези, които са израснали или са живели на село или в малки градчета, където природата е до вратата, знаят, че в ранна пролет бабите и майките събират току-що поникнала коприва и трапезата се обогатява с ароматни супи, каши и салати. Днес това природно богатство не се използва както трябва, а причината е липсата на информираност за хранителните качества на копривата, за начините за приготвяне на вкусни блюда и на предиемчивост от търговците по градските пазари.
Лечебни качества
Като лечебно растение копривата се използва от древни времена за лекуване на бронхити, пневмонии, туберкулоза, малария, заболявания на далака, черния дроб, жлъчката и пикочния мехур, при главоболие, епилепсии, истерии, малокръвие, изтощение, възпаление на стомашно-чревния път и много други. Народната медицина лекува с коприва простудни заболявания, ревматизъм, треска, кръвотечения, туберкулоза. Копривата се използва като диуретично и антисептично средство. Лечебни действия и приложения:
хемостатично действие (приложение при маточни и хемороидални кръвотечения, при хронични и варикозни язви, при кръвотечение от носа, кръвохрачене, продължителна и силна менструация);
повишаване на тонуса на матката (за намаляване на послеродовото кръвотечение и при кръвотечение вследствие на аборт);
противовъзпалително действие (при възпаление на маточните тръби);
повишаване на тонуса на червата и на кръвоносните съдове (при хабитуален запек, атеросклероза, храносмилателни смущения, стомашни и чревни болки);
стимулиране на панкреаса (при диабет за понижаване на кръвната захар);
стимулиране на кръвотворните органи (при анемии и хиповитаминози в периоди след преболедуване или в следоперационен период);
противоревматично действие (при мускулен и ставен ревматизъм и при артрит);
възбуждане на центъра на дишането;
подобряване на работата на сърдечния мускул;
стимулиране на гранулацията и епителизацията при рани и усилване на съсирването на кръвта.
Макар че копривата се използва в медицинската практика много отдавна, с нея не бива да се предприема лекуване без лекарски съвет, тъй като в някои случаи тя е противопоказна, например при хора с повишено съсирване на кръвта.
В козметиката копривата се използва за укрепване на косата, за отстраняване на пърхот и др.