Левурда, див чесън, мечи лук - Allium ursinum L.
Наименования
Див чесън, див лук, левурда, левруд, леорда, магьоснически лук, самардал.
Семейство
Семейство Кремови - Liliacea
Описание
Мечият лук е многогодишно луковично растение. Листата са елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени, разположени на дълга 5-20 см дръжка. Стъблото е 15-40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцетни околоцветни листчета, събрани в полукълбесто съцветие - сенник. Цъфти април-юни. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Луковицата е единична, продълговата, дебела около 1 см, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка.
Мечият лук в Североизточна България се нарича „леорда“. Това наименование изглежда е общо за Балканите. Наименованието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. То идва от факта, че мечките ядат растението след зимен сън, като копаят земята и си доставят луковици. За дивата свиня мечият лук е също любима храна.
Наименования
Див чесън, див лук, левурда, левруд, леорда, магьоснически лук, самардал.
Семейство
Семейство Кремови - Liliacea
Описание
Мечият лук е многогодишно луковично растение. Листата са елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени, разположени на дълга 5-20 см дръжка. Стъблото е 15-40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцетни околоцветни листчета, събрани в полукълбесто съцветие - сенник. Цъфти април-юни. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Луковицата е единична, продълговата, дебела около 1 см, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка.
Мечият лук в Североизточна България се нарича „леорда“. Това наименование изглежда е общо за Балканите. Наименованието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. То идва от факта, че мечките ядат растението след зимен сън, като копаят земята и си доставят луковици. За дивата свиня мечият лук е също любима храна.
Наименования
Див чесън, див лук, левурда, левруд, леорда, магьоснически лук, самардал.
Семейство
Семейство Кремови - Liliacea
Описание
Мечият лук е многогодишно луковично растение. Листата са елипсовидно ланцетни, на върха заострени, към основата стеснени, разположени на дълга 5-20 см дръжка. Стъблото е 15-40 см високо, тристенно, обхванато в основата от листните влагалища. Цветовете са бели, с 6 линейно ланцетни околоцветни листчета, събрани в полукълбесто съцветие - сенник. Цъфти април-юни. Плодът е тристенна тригнездна кутийка, с по 1 семе във всяко гнездо. Луковицата е единична, продълговата, дебела около 1 см, покрита с разнищваща се на успоредни влакна ципеста обвивка.
Мечият лук в Североизточна България се нарича „леорда“. Това наименование изглежда е общо за Балканите. Наименованието „мечи лук“ е всеобщо за голяма част от индоевропейските езици. То идва от факта, че мечките ядат растението след зимен сън, като копаят земята и си доставят луковици. За дивата свиня мечият лук е също любима храна.
Разпространение
Мечият лук е широко разпространен в по-голямата част на Европа и Азия. У нас расте из сенчести широколистни гори. Предпочита влажни, леко кисели, обогатени на хумус почви.
Съдържание
Зелената част на растението съдържа хранителни и биологично активни вещества: белтъци, въглехидрати, витамини, органични киселини, соли на метали, флавоноиди и др. Цялото растение съдържа етерично масло, в състава на което влизат винилсулфид, дивинилсулфид, алицин, алиин пипеколинова киселина, следи от меркаптан. По-голяма част от тези вещества се съдържат и в горчиците. Фитонцидите на мечия лук са с висока и специфична биологична активност. Открити са следи и на простагландините А, В и F както и на някои специфични лектини. Луковиците съдържат слузни вещества, минерални соли, захари и антибиотика алицин.
Използване като храна
Мечият лук се използва като храна от незапомнени времена. Римските военачалници нареждат на войниците си да ядат листата на растението по време на военните походи, защото това за тях е пълноценна и достъпна храна и същевременно ги предпазва от стомашно-чревни проблеми. А и за населението на Европа през Средновековието мечият лук е спасителна храна при бедствия и епидемии. Фермерите познава растението и то е първата прясна зелена храна за добитъка, когато целта е по-богат млеконадой. Млякото от крави, хранени с див чесън, се продава по-скъпо, заради ценните си ароматни и вкусови качества. Млякото има вкуса и уханието на чесъна, които после се предават и на сиренето и на маслото.
Днес мечият лук може се срещне в кухнята на ценителите и познавачите на добрата храна. Младите крехки листа се отличават с лек аромат на чесън и плътен вкус, който изпълва устата. Те се използват както се използва зеленият чесън: в таратор, салати, омлети, печени картофи. Комбинацията му с магданоз е неповторима. Приема се с удоволствие с кисело мляко във всякакви комбинации. Крем супи с листа на мечи лук е нещо съвсем различно от крем супите само с картофи и моркови. Песто от левурда е чудесно като заливка за всякакви макаронени изделия.
Събиране
За хранителни цели младите листа се събират през април и май, а луковиците - в края на лятото и през есента. При бране на мечи лук трябва да се внимава да не се обърка с момина сълза. Листата им много си приличат но лесно се различават по силната чеснова миризма, която е притежание само на мечия лук. Растението не бива да се изтръгва с корена, понеже е многогодишно. Добре е да се бере преди да се е показал цветът, тогава листата са най-вкусни.
Лечебни качества
Мечият лук има многостранно здравно и лечебно действие: разширява кръвоносните съдове, като понижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и отлагането му в стените на кръвоносните съдове, усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм, нормализира чревната флора, убива причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.) и чревни патогенни микроорганизми (патогенни коли, причинители на тиф в дизентерия), както и холерния вибрион, засилва чревната моторика и стимулира отделянето на стомашен сок, почиства чревния път от паразити - глисти и острици.
Външно се използва при лечение на ревматизъм, лишеи, гъбички на краката, при труднозарастваща рани и циреи.
Използват се стръковете и луковиците. Противопоказан е, както за лечение, така и за ядене за болни със стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, с холецистит, панкреатит и хепатит.