Кострец - Sonchus oleraceus L.
Наименования
Обикновен кострец, градински кострец, зохос.
Английски - sowthistle, milky tassel, swinies
Семейство
Семейство Астрови или Сложноцветни - Asteraceae.
Описание
Кострецът е едногодишно тревисто растение.
Стъблото е изправено, с височина 40-80 см, в долната част разклонено и е меко, сочно и кухо. Приосновните листа са разположени в розетка, а понякога от един корен излизат повече от една приосновни листни розетки.
Листата са меки, дълбоко пересто нарязани, тъмнозелени или червеникави, отдолу по-светли, гладки и обхващащи стъблото до половината.
Цветовете са яркожълти във вид на кошничка, 2-2,5 см в диаметър.
Коренът, листата и стъблото съдържат и отделят при разкъсване бял млечен сок (латекс).
Плодът е плосък, наръбен, 2,5-4 мм дълъг, кафяв, снабден с 8 мм дълги перца. Цъфти през юли септември.
Наименования
Обикновен кострец, градински кострец, зохос.
Английски - sowthistle, milky tassel, swinies
Семейство
Семейство Астрови или Сложноцветни - Asteraceae.
Описание
Кострецът е едногодишно тревисто растение.
Стъблото е изправено, с височина 40-80 см, в долната част разклонено и е меко, сочно и кухо. Приосновните листа са разположени в розетка, а понякога от един корен излизат повече от една приосновни листни розетки.
Листата са меки, дълбоко пересто нарязани, тъмнозелени или червеникави, отдолу по-светли, гладки и обхващащи стъблото до половината.
Цветовете са яркожълти във вид на кошничка, 2-2,5 см в диаметър.
Коренът, листата и стъблото съдържат и отделят при разкъсване бял млечен сок (латекс).
Плодът е плосък, наръбен, 2,5-4 мм дълъг, кафяв, снабден с 8 мм дълги перца. Цъфти през юли септември.
Наименования
Обикновен кострец, градински кострец, зохос.
Английски - sowthistle, milky tassel, swinies
Семейство
Семейство Астрови или Сложноцветни - Asteraceae.
Описание
Кострецът е едногодишно тревисто растение.
Стъблото е изправено, с височина 40-80 см, в долната част разклонено и е меко, сочно и кухо. Приосновните листа са разположени в розетка, а понякога от един корен излизат повече от една приосновни листни розетки.
Листата са меки, дълбоко пересто нарязани, тъмнозелени или червеникави, отдолу по-светли, гладки и обхващащи стъблото до половината.
Цветовете са яркожълти във вид на кошничка, 2-2,5 см в диаметър.
Коренът, листата и стъблото съдържат и отделят при разкъсване бял млечен сок (латекс).
Плодът е плосък, наръбен, 2,5-4 мм дълъг, кафяв, снабден с 8 мм дълги перца. Цъфти през юли септември.
Разпространение
Растенията от сем. Sonchus наброяват над 70 представители. У нас са разпространени четири от тях: обикновен кострец (Sonchus oleraceus), полски кострец (Sanchus arvensis), бодлив кострец (Sonchus asper) и влаголюбив кострец (Sonchus uliginosus). Те се различават по местообитаването им и по някои незабелязвани от неспециалиста белези. Родината им е Европа и Западна Азия. Градинският кострец се среща навсякъде - в зеленчукови градини, обработени ниви, песъчливи места, край пътя, в дворове, около населени райони, запустели терени, купчини боклук. Растението се счита за инвазивен вид - плевел. То се разпространява бързо и е непретенциозно към почвените и климатичните условия. Расте през цялата година, ако има достатъчно влага. В някои страни, като Австралия, нанася значителни вреди на културните растения и понякога е сериозен проблем за фермерите. Отглежда се в малък мащаб като зеленчукова култура.
Съдържание
В листата на градинския кострец се съдържат значително количество хранителни вещества): белтъци - 28% - към суха маса, въглехидрати - 45%, мазнини - 6%. Съдържат се и биологичноактивни вещества - витамин С, витамин А, витамин В, витамина В2, ненаситени мастни киселини, органични киселини (винена киселина, ябълчена киселина), микроелементи (калций, желязо, фосфор), холин, горчиви вещества, алкалоиди и др.
Използване като храна
Като доказателство за хранителната стойност на растението плевел кострец е не само неговият химичен анализ, но и това, че него с удоволствие го ядат тревопасните животни, особено свине и овце. За това говори и латинското му наименование - “sonchus” се отнася до кухото му стъбло, а “oleraceus” за добрия му вкус. Едно от английските му наименования е „заешки трън“, което сигурно е свързано с предпочитането на това животно към растението като храна и размножителните способности на животното. Митологията също обръща внимание на хранителните качества на градинския кострец. В древногръцките легенди се разказва, че Тезей, преди да тръгне да се бие с минотавъра на остров Крит, поискал да изяде една порция салата от градински кострец (зохос на гръцки). За хранителни цели се използват главно листата. С млади листа се приготвят салати, супи и др. За отстраняване на горчивината те се бланшират, варят или се накисват във воден разтвор на сол за 25-30 минути. За храна се използват и корените. Варени, те придобиват приятен вкус и аромат.