Горчица бяла или синап бял - Sinapis alba L., Brassica alba L.
Семейство
Семейство Кръстоцветни - Brassicaceae
Описание
Белият синап е едногодишно растение с изправено стъбло, високо до 60 см. Листата са разположени последователно, като долните са едри и перестонасечени, а горните са по-дребни, неправилно насечени, покрити от двете страни с власинки. Цветовете са жълти, дребни, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е шушулка, завършваща с остра човка, съдържаща малки, сферични, жълточервени до светлокафяви семенца.
Семейство
Семейство Кръстоцветни - Brassicaceae
Описание
Белият синап е едногодишно растение с изправено стъбло, високо до 60 см. Листата са разположени последователно, като долните са едри и перестонасечени, а горните са по-дребни, неправилно насечени, покрити от двете страни с власинки. Цветовете са жълти, дребни, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е шушулка, завършваща с остра човка, съдържаща малки, сферични, жълточервени до светлокафяви семенца.
Семейство
Семейство Кръстоцветни - Brassicaceae
Описание
Белият синап е едногодишно растение с изправено стъбло, високо до 60 см. Листата са разположени последователно, като долните са едри и перестонасечени, а горните са по-дребни, неправилно насечени, покрити от двете страни с власинки. Цветовете са жълти, дребни, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е шушулка, завършваща с остра човка, съдържаща малки, сферични, жълточервени до светлокафяви семенца.
Разпространение
Родина на бялата горчица е Азия. Разпространена е в цяла Европа, Африка, Азия и Северна Америка. Позната е и е използвана от древните народи - гърци, римляни, древна Индия. Днес се среща почти по всички краища на света - Европа, Африка, Азия, Северна Америка. Среща се диворастяша, край горите, като плевел из ниви и запуснати дворове в цялата страна докъм 1200 м н.в. Цъфти от май до октомври. В много страни се отглежда като културно растение, главно за производство на семена.
Съдържание
Бялата горчица е богата на биологичноактивни и хранителни вещества. Свежите листа, клонки и цветовете съдържат витамини, флавонови гликозиди и минерални соли. Семената съдържат белтъчни вещества - 24% (към сухо вещество), въглехидрати – 35%, мазнини – 35%, етерични масла – 1%, минерални вещества – 10%, слузни вещества и др. Мазнините на бялата горчица представляват неизсъхливо масло - олио. То е тъмножълта течност с приятна миризма и характерен своеобразен вкус. В състава му влизат мастните киселини: до 52% ерукова, до 28% олеинова, до 24% линолева, до 2% палмитинова и до 1% линолева и арахидонова киселина. Мастните киселини на семената на горчиците са главно ненаситени мастни киселини, което определя тяхната висока хранителна и здравна стойност (вижте за тях по-нататък). В маслото от синапеното семе се съдържат витамин А, витамин О, витамин К, витамин Е, Витамин Р и някой представители на витамини от група В.
В семената на бялата горчица се съдържа около 2,5% гликозидът синалбин: Синалбинът е сяра съдържащо съединение (гликозинолат), който в сравнение със съдържащия се в черната горчица гликозид синигрин има по-малко остър вкус. Под действието на ензима мирозиназа синалбинът се превръща в изотиоцианат, който е нестабилен и бързо се разгражда на бензилов алкоход и тиоцианат.
Съдържанието на биологично активни и хранителни вещества в бялата горчица не се различава много от съдържанието им в горчиците, описани по-нататък.
Използване като храна
Бялата горчица се използва широко в кулинарията. От семената се приготвя трапезна горчица, отличаваща се със своята пикантност. Младите листа и стъбла имат лютив вкус и често приружават ястия от месо, риба и птици в различните им форми - варени, печени и готвени. Внасят се и в колбаси. Свежите листа се използват за салата.
Лечебни качества
Белият синап е бил известен като културна билка още от стари времена в средиземноморските страни - Италия и Гърция. Днес семената се употребяват в народната медицина - като лаксативно средство (което се дължи на съдържащите се в семената слузни вещества), при бронхит, кашлица и др.