Бъз черен - Sambucus nigra
Наименования
Също: бозик, бойзан, бузе, бъзлян, бъзовина, дренбъч, дързеч бъз, свирчина, свирчичина, сворчовина, свирчок, сурчумина, трънбъз.
Руски - бузина черная, Aнглийски - elder, Немски - Schwarzer Holunder, Френски - sureau.
Семейство
сем. Caprifoliaceae— семейство покритосеменни растения от разред Лугачкоцветни.
Описание
Черният бъз е дръвче с разперени клони и бяла шуплеста сърцевина. Листата са нечифтоперести с 2-3 чифта листчета, дълги 20 см. Отделните листчета са яйцевидни или продълговати, заострени, връхни сложни щитосенникоподобни съцветия. Имат 5-зъбна чашка, жълтеникавопбяло венче, което е съставено от 5 сраснали в основата си, широко притъпени венечни листчета. Тичинките са 5, с едри жълти прашници.
Цъфти през май — юли, късно след разлистването, а плодчетата узряват към август — септември. Билката дава плод изобилно почти всяка година. При разтриване между пръстите свежите листа издават неприятна миризма.
Да се различава от тревистия бъз, наричан още, ниско бъзе. На английски – danewort thicket, а на руски – бузина. Той е от сем. Мешковицови – Adoxaceae. Разпространен е като бурен по пустеещи места, край пътищата и населените места. В нашата страна е повсеместен, почти до 2000 м надморска височина.
Наименования
Също: бозик, бойзан, бузе, бъзлян, бъзовина, дренбъч, дързеч бъз, свирчина, свирчичина, сворчовина, свирчок, сурчумина, трънбъз.
Руски - бузина черная, Aнглийски - elder, Немски - Schwarzer Holunder, Френски - sureau.
Семейство
сем. Caprifoliaceae— семейство покритосеменни растения от разред Лугачкоцветни.
Описание
Черният бъз е дръвче с разперени клони и бяла шуплеста сърцевина. Листата са нечифтоперести с 2-3 чифта листчета, дълги 20 см. Отделните листчета са яйцевидни или продълговати, заострени, връхни сложни щитосенникоподобни съцветия. Имат 5-зъбна чашка, жълтеникавопбяло венче, което е съставено от 5 сраснали в основата си, широко притъпени венечни листчета. Тичинките са 5, с едри жълти прашници.
Цъфти през май — юли, късно след разлистването, а плодчетата узряват към август — септември. Билката дава плод изобилно почти всяка година. При разтриване между пръстите свежите листа издават неприятна миризма.
Да се различава от тревистия бъз, наричан още, ниско бъзе. На английски – danewort thicket, а на руски – бузина. Той е от сем. Мешковицови – Adoxaceae. Разпространен е като бурен по пустеещи места, край пътищата и населените места. В нашата страна е повсеместен, почти до 2000 м надморска височина.
Наименования
Също: бозик, бойзан, бузе, бъзлян, бъзовина, дренбъч, дързеч бъз, свирчина, свирчичина, сворчовина, свирчок, сурчумина, трънбъз.
Руски - бузина черная, Aнглийски - elder, Немски - Schwarzer Holunder, Френски - sureau.
Семейство
сем. Caprifoliaceae— семейство покритосеменни растения от разред Лугачкоцветни.
Описание
Черният бъз е дръвче с разперени клони и бяла шуплеста сърцевина. Листата са нечифтоперести с 2-3 чифта листчета, дълги 20 см. Отделните листчета са яйцевидни или продълговати, заострени, връхни сложни щитосенникоподобни съцветия. Имат 5-зъбна чашка, жълтеникавопбяло венче, което е съставено от 5 сраснали в основата си, широко притъпени венечни листчета. Тичинките са 5, с едри жълти прашници.
Цъфти през май — юли, късно след разлистването, а плодчетата узряват към август — септември. Билката дава плод изобилно почти всяка година. При разтриване между пръстите свежите листа издават неприятна миризма.
Да се различава от тревистия бъз, наричан още, ниско бъзе. На английски – danewort thicket, а на руски – бузина. Той е от сем. Мешковицови – Adoxaceae. Разпространен е като бурен по пустеещи места, край пътищата и населените места. В нашата страна е повсеместен, почти до 2000 м надморска височина.
Разпространение
Почти в цяла Европа, Русия, Мала Азия. У нас се среща главно върху богати почви и с достатъчно влага покрай реките, из по-влажните редки гори, по-често в близост с населените места, покрай оградите, из градините и др. (обикновено заедно с други храсти) до 1500 м надморска височина. Запасите от билката са доста големи.
Събиране
Събират се цветове (Flores Sambuci nigri), корени (Radix Sambuci nigri), плодчета (Fructus Sambuci nigri) и кора (Cortex Sambuci nigri).
Цветовете се режат на съцветия и се събират по време на цъфтеж ( май, юни), а плодчетата след тяхното узряване (придобиват тъмно-виолетов цвят). Корени се събират през август — септември.
Съдържание
Бъзовите плодове са богати на антицианови съединения, които оказват голяма роля при неутрализирането на свободните радикали.
Съдържат също пектин и целулоза, минерали и микроелементи.
Количеството на витамин С в бъза е голямо и при правилно изсушаване на плодовете, можете да запазите по-голямата част от полезните съставки.
Използване като храна
След отстраняване на семената, от зрелите плодове на черния и тревистия бъз, или в смес с други горски плодове ( трънка) могат да се приготвят ликьори, вино, оцет.
Лечебни качества
Народният лечител Петър Димков смята черния бъз за най-силната българска билка. В българската народна медицина черният бъз е един от най-мощните имуностимулатор. Плодовете и сиропа от черен бъз се препоръчват за подсилване на имунната система, при възпаление на дихателните пътища, простудни заболявания, бронхит, пневмония, туберкулозна кашлица.
Всички части на растението бъз има лечебни свойства – корените се използват под форма на отвара, плодовете като настойка, от листата се прави отвара или се прилагат външно под форма на лапи), а от цветовете може да се приготви запарка/чай
Източници:Източник 1Източник 2Източник 3