Шипка - Rosa canina
Наименования
Aнглийски - Dog rose, Pуски - Шиповник собачий, Френски - Eglantier, Roseir des chiens, rosier sauvage, Hемски - Hunds-Rose, Hecken-Rose
Семейство
Сем. Rosaceae — Розоцветни
Описание
Обикновената шипка е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 м. дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4–6 см и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 см, месести, пълни с множество мъхести семена.
Наименования
Aнглийски - Dog rose, Pуски - Шиповник собачий, Френски - Eglantier, Roseir des chiens, rosier sauvage, Hемски - Hunds-Rose, Hecken-Rose
Семейство
Сем. Rosaceae — Розоцветни
Описание
Обикновената шипка е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 м. дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4–6 см и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 см, месести, пълни с множество мъхести семена.
Наименования
Aнглийски - Dog rose, Pуски - Шиповник собачий, Френски - Eglantier, Roseir des chiens, rosier sauvage, Hемски - Hunds-Rose, Hecken-Rose
Семейство
Сем. Rosaceae — Розоцветни
Описание
Обикновената шипка е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 м. дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4–6 см и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 см, месести, пълни с множество мъхести семена.
Разпространение
Разпространена е в по-голямата част на Европа, Централна и Югозападна Азия , северозападна Африка и Северна Америка. В България се среща из храсталаци и тревисти склонове, край реки, в равнините и планините до 2000 м надморска височина из цялата страна
Събиране
Шипките се берат през късна есен, когато са червени и твърди. Тогава имат и най-високо витаминно съдържание.
Съдържание
2—3% танини
10—14% инвертна захар
11% пектинин
3% плодови киселини (лимонена и ябълчна)
ванилин (следи)
етерично масло
ликопин
флавони
около 6 мг% каротин (провитамин А)
80—120 мг% витамин Bj и 7 мг% вит. В2 (флавин)
330—430 мг% никотиламид (витамин РР)
витамин К
рутин.
шипките се отличават и с високо съдържание на витамин С. Според произхода им те съдържат 300—1700 мг% витамин С (100 г зелени орехи съдържат 400—1500 мг%, чушките—175 мг%, лимоните—60 мг%, портокалите — 60 мг%, спанакът — 50 мг%, доматите — 30 мг%, зелето — 30 мг%, картофите — 20 мг%, зелената салата — 10 мг%)
Лечебни качества
В народна медицина плодовете от шипка се използват за повишаване на жизнения тонус и защитните сили на организма, за активиране обмяната на веществата и при състояния след тежко боледуване. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина изпозва шипката и при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.
Високото съдържание на витамин С прави плодовете на шипката отличен имуностимулант, като консумирането им предпазва организма от настинки, грип и заболявания на горните дихателни пътища. Освен това витамин С, благоприятства синтеза на колаген, което е много важно за поддържане на здрави кръвоносни съдове и здрава кожа.
Шипковите цветя са източник на розово масло, ценено в парфюмерийната, козметичната и хранителната индустрия.
Използване като храна
Източници: