Бяла акация - Robinia pseudoacacia
Наименования
Латински - Robinia pseudocacia L., английски - Acacia, немски - Akazie.
Семейство
Семейство Бобови - Fabaceae.
Описание
Акацията обикновено расте по слънчеви места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре замърсения въздух в градовете. Развива се най-добре върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива лошо. Използва се за укрепване на стръмни откоси.
Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 m, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години.
Наименования
Латински - Robinia pseudocacia L., английски - Acacia, немски - Akazie.
Семейство
Семейство Бобови - Fabaceae.
Описание
Акацията обикновено расте по слънчеви места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре замърсения въздух в градовете. Развива се най-добре върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива лошо. Използва се за укрепване на стръмни откоси.
Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 m, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години.
Наименования
Латински - Robinia pseudocacia L., английски - Acacia, немски - Akazie.
Семейство
Семейство Бобови - Fabaceae.
Описание
Акацията обикновено расте по слънчеви места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре замърсения въздух в градовете. Развива се най-добре върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива лошо. Използва се за укрепване на стръмни откоси.
Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 m, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години.
Разпространение
У нас най-разпространена е бялата акация /R. pseudoacacia/. Тя произхожда от Северна Америка.
Бялата акация не е никак взискателна към климатичните и екологични условия. Расте добре както в богати, така и в бедни, сухи, песъчливи или скалисти почви. Издържа на мръсен въздух и други неблагоприятни условия. Еднакво добре понася и ниски и високи темпертатури. Има малко естествени врагове, тъй като кората, листата и семената ѝ са отровни. Всичко това обяснява защо се среща навсякъде по света и се смята за третият по разпространение дървесен вид на Земята. У нас е внесена още в средата на 19 в. и е широко използвана като декоративен вид. Покъсно навлиза широко и в горското стопанство, за залесяване на пустеещи земи и укрепване на пътища и ЖП линии. Днес видът е разпространен във всички флористични райони и всякакви местообитания до 1000 м н.в. Агресивният начин, по който измества местните растения в природата, застрашава ценни уязвими видове и техните местообитания.
Събиране
Лечебните суровини са цветовете, плодовете, листата и кората на бялата акация. Цветята трябва да се берат на етапа на цъфтежа им и се събират в полураздута форма. Сушенето трябва да се извършва в помещение, което е добре проветрено и има температура 40-50°C. Кората и листата трябва да се събират през вегетационния период. Използват се цветовете на бялата акация, когато са още неразтворени. Те трябва да се събират по време на цъфтежа, през май и юни. При откъсване не бива да се мачкат. Сушат се на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 40 градуса. Така преработената акация има бял или слабо жълтеникав цвят. Ако е недосушена, тя потъмнява, почернява и става негодна за лечение. Освен по цвета добре изсушените цветове на акацията се познават по приятния мирис и сладникавия си вкус.
Съдържание
Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора (през август) още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Използване като храна
Използва се приготвянето на чай.
Лечебни качества
Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол. Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Източници: