Очиболец - Potentilla anserina L.
Наименования
Гъши очиболец, пачи очиболец, бутурак, планински очиболец.
Английски - anserina, goose-grass, goose-tansy, silverweed.
Семейство
Семейство Розоцветни - Rosaceae
Описание
Очиболецът е многогодишно тревисто растение. Стъблата са прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени, високи 15-30 см. Стъблото често е червеникаво. Листата са приседнали, а при основните е къси дръжки, триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са жълти, с дълги дръжки, разположени по единично в пазвите на листата. Цъфти юни-август. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена. Цъфти юни-август. Коренището е късо, цилиндрично, многоглавесто. От него всяка пролет поникват по няколко тънки стъбла.
Наименования
Гъши очиболец, пачи очиболец, бутурак, планински очиболец.
Английски - anserina, goose-grass, goose-tansy, silverweed.
Семейство
Семейство Розоцветни - Rosaceae
Описание
Очиболецът е многогодишно тревисто растение. Стъблата са прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени, високи 15-30 см. Стъблото често е червеникаво. Листата са приседнали, а при основните е къси дръжки, триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са жълти, с дълги дръжки, разположени по единично в пазвите на листата. Цъфти юни-август. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена. Цъфти юни-август. Коренището е късо, цилиндрично, многоглавесто. От него всяка пролет поникват по няколко тънки стъбла.
Наименования
Гъши очиболец, пачи очиболец, бутурак, планински очиболец.
Английски - anserina, goose-grass, goose-tansy, silverweed.
Семейство
Семейство Розоцветни - Rosaceae
Описание
Очиболецът е многогодишно тревисто растение. Стъблата са прави или в основата полегнали, разклонени и окосмени, високи 15-30 см. Стъблото често е червеникаво. Листата са приседнали, а при основните е къси дръжки, триделни и едро назъбени, с големи прилистници. Цветовете са жълти, с дълги дръжки, разположени по единично в пазвите на листата. Цъфти юни-август. Плодът е набръчкано сухо орехче с многобройни семена. Цъфти юни-август. Коренището е късо, цилиндрично, многоглавесто. От него всяка пролет поникват по няколко тънки стъбла.
Разпространение
Очиболецът се среща из влажни ливади, из мочурливи места край Дунав, по торфища, по каменисти места в предпланинския и планинския поясна всички наши планини. У нас освен гъшият очиболец (Potentilla anserine L.) се срещат още бял очиболец (Potentilla alba L.), сребролистен очиболец (Р argentea L ), усойна трева (Р cinerea Chaix), почудиче (Р RectaL.), гърличева трева (Р. reptans L ), загърличе (Р rupestris L.). Те се различават по някои външни белези.
Съдържание
Растението съдържа хранителни и биологично активни вещества. Листата са богати на витамин С - до 260 мг%. Съдържат и етерични масла, дъбилни вещества и др. Корените са богати на скорбяла, танини (главно катехини) и някои специфични вещества, като гликозидите торментилин и торментол, хининова и елагова киселина, смолисти вещества, етерично масло, восъци и др.
Използване като храна
От младите листа на растението се приготвят салати и супи. Богатите на скорбяла корени се варят и приготвят както картофите. След изсушаване от корените се прави брашно, което самостоятелно или в комбинация с пшеничено брашно се използва за приготвяне на тестени изделия. В някои страни от корените правят подправки за супи и месни блюда. Пюре, приготвено от листата на растението е подходяща гарнитура за рибни, месни и зеленчукови блюда.
Лечебни качества
Очиболецът и всички членове на неговото семейство намират широко приложение в народната медицина, а и съвременната медицинска практика не пренебрегва лечебните му качества. Прилага се при диарии и дизентерии, стомашно-чревни заболявания, при жълтеница, чернодробни заболявания. Действа кръвоспиращо и запичащо. Прилага се при различни кръвоизливи - от стомашни язви, туберкулозно кръвохрачене, силна менструация и др. Очиболецът е ефективен при диария, бяло течение, захарна болест и др. Употребява се още при дизентерия, малария (в смес със синя тинтява), главоболие, гръдна жаба, кръв в урината и др. Външно се препоръчва за бани при изпаднало задно черво, за жабурене при възпаление на устната кухина и за заякване на венците. Настойка от растението се използва за мазане при напукана кожа на ръцете, краката или устните, а настойка в бяло вино се дава за подсилване и апетит.
Източник: Диво-растяща храна, П.Далев