Черница бяла, черна, червена - Morus alba, Morus nigra, Morus rubra
Наименования
Черница или в някои диалекти дуда. В някои области на България плодът се нарича барабонка.
Семейство
Семейство Черничеви (Moraceae).
Описание
Черниците са плодовете на черничевите дървета и са родствени със смокините. Растението включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка, като най-често са ниски и достигат в редки случаи до 10 – 15 метра височина. Листата често са последователно подредени и назъбени по ръба, като класовидните съцветия се състоят от малки цветове, които са женски или мъжки (двудомни). Има обаче такива черничеви дървета, на които едновременно могат да се отворят както женски, така и мъжки цветове (еднодомни). Растението се отличава със своята непретенциозност, като е в състояние да расте и да се развива нормално, дори ако изобщо не се грижите за него. Средната продължителност на жизнения цикъл е около двеста години, като днес има екземпляри на възраст най-малко 500 години.
Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра, многосеменен, с къса дръжка. Плодовете узряват през юни – август.
Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Листата на бялата черница са по-лъскави и едри, с грапави власинки. Плодът е много сладък. Среща се и във формата на плачещо дърво, предимно в по-топлите райони. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус. Има разновидности във форма на храст.
Наименования
Черница или в някои диалекти дуда. В някои области на България плодът се нарича барабонка.
Семейство
Семейство Черничеви (Moraceae).
Описание
Черниците са плодовете на черничевите дървета и са родствени със смокините. Растението включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка, като най-често са ниски и достигат в редки случаи до 10 – 15 метра височина. Листата често са последователно подредени и назъбени по ръба, като класовидните съцветия се състоят от малки цветове, които са женски или мъжки (двудомни). Има обаче такива черничеви дървета, на които едновременно могат да се отворят както женски, така и мъжки цветове (еднодомни). Растението се отличава със своята непретенциозност, като е в състояние да расте и да се развива нормално, дори ако изобщо не се грижите за него. Средната продължителност на жизнения цикъл е около двеста години, като днес има екземпляри на възраст най-малко 500 години.
Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра, многосеменен, с къса дръжка. Плодовете узряват през юни – август.
Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Листата на бялата черница са по-лъскави и едри, с грапави власинки. Плодът е много сладък. Среща се и във формата на плачещо дърво, предимно в по-топлите райони. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус. Има разновидности във форма на храст.
Наименования
Черница или в някои диалекти дуда. В някои области на България плодът се нарича барабонка.
Семейство
Семейство Черничеви (Moraceae).
Описание
Черниците са плодовете на черничевите дървета и са родствени със смокините. Растението включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка, като най-често са ниски и достигат в редки случаи до 10 – 15 метра височина. Листата често са последователно подредени и назъбени по ръба, като класовидните съцветия се състоят от малки цветове, които са женски или мъжки (двудомни). Има обаче такива черничеви дървета, на които едновременно могат да се отворят както женски, така и мъжки цветове (еднодомни). Растението се отличава със своята непретенциозност, като е в състояние да расте и да се развива нормално, дори ако изобщо не се грижите за него. Средната продължителност на жизнения цикъл е около двеста години, като днес има екземпляри на възраст най-малко 500 години.
Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра, многосеменен, с къса дръжка. Плодовете узряват през юни – август.
Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Листата на бялата черница са по-лъскави и едри, с грапави власинки. Плодът е много сладък. Среща се и във формата на плачещо дърво, предимно в по-топлите райони. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус. Има разновидности във форма на храст.
Разпространение
Основно бялата се среща в райони с надморска височина над 800 метра. От нея може да се направи жив плет и широко приложение намират и плодовете ѝ. Черната е по-слабо разпространена на територията на България, като у нас се среща по Черноморието, в района на Сливен, Петрич, Сандански, Враца. Видът е в състояние да даде около 80 килограма дуда, която узрява през юли и има лечебни качества. Растението се размножава чрез семена и чрез резници, като вторият вариант е по-успешен. Черницата обаче остава често срещан вид, тъй като може да се намери почти навсякъде.
Съдържание
Листата съдържат между 18-25% протеин (съдържание на сухо вещество) и имат висока смилаемост (70-90%).Те са високо хранителни и съдържат витамини B комплекс, витамин C, витамин D. Понякога ги ядат като зеленчук.
Плодовете са богати на органични киселини, витамини, минерали, флаваноиди. Пресните черници се състоят от 88% вода и съдържат само 60 калории на чаша (140 грама). В прясно състояние те съдържат 9,8% въглехидрати, 1,7% фибри, 1,4% протеини и 0,4% мазнини. Черниците често се консумират изсушени, подобно на стафидите. В този вид те съдържат 70% въглехидрати, 14% фибри, 12% протеини и 3% мазнини – което ги прави доста богати на протеини в сравнение с повечето горски плодове. Също така са ценен антиокасидант.
Използване като храна
Плодовете на черницата се използват за плънка на сладкарски изделия. От плодовете й могат да се правят сокове и вина. Плодовете са нетрайни. Запазват се 1 – 2 дни, ако се държат в хладилник, без да са измити предварително.
От плодовете се приготвят петмези, компоти, сиропи и др.
Лечебни качества
В народната медицина черницата се използва като слабително, откашлящо, пикочогонно, хипогликемично и седативно средство. Прилага се за лечение на запек, лека форма на захарен диабет и бронхити. Листата се употребяват при авитаминиза, като укрепващо средство и при задух. Отварата от кората и корените се препоръчва за регулиране на нередовна менструация, при полова слабост и бъбречна недостатъчност.