Маточина - Melissa officinalis L.
Наименования
Латински - Melissa officinalis; английски - Lemon balm; Други български названия - лимонената трева, лимонче, пчеляк.
Семейство
Lamiaceae - Устноцветни
Описание
Многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Стъблото й е изправено, четириръбесто, разклонено, покрито с власинки, на височина достига 70-150 см. Листата са срещуположни, яйцевидни, почти голи, долните са с дълга дръжка, горните с къса дръжка и с размери на дължина 2-9 см и на широчина 1,5-5см. Цветовете се появяват в края на лятото в пазвите на горните листа на дръжка, дълга 3-6 мм. Тези цветчета привличат пчелите, от там идва и името на семейството “Melissa”, което от гръцки означава пчела. Цялото растение има лека и приятна миризма на лимон. Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Плодът е сух и се разпада на 4 семена.
Наименования
Латински - Melissa officinalis; английски - Lemon balm; Други български названия - лимонената трева, лимонче, пчеляк.
Семейство
Lamiaceae - Устноцветни
Описание
Многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Стъблото й е изправено, четириръбесто, разклонено, покрито с власинки, на височина достига 70-150 см. Листата са срещуположни, яйцевидни, почти голи, долните са с дълга дръжка, горните с къса дръжка и с размери на дължина 2-9 см и на широчина 1,5-5см. Цветовете се появяват в края на лятото в пазвите на горните листа на дръжка, дълга 3-6 мм. Тези цветчета привличат пчелите, от там идва и името на семейството “Melissa”, което от гръцки означава пчела. Цялото растение има лека и приятна миризма на лимон. Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Плодът е сух и се разпада на 4 семена.
Наименования
Латински - Melissa officinalis; английски - Lemon balm; Други български названия - лимонената трева, лимонче, пчеляк.
Семейство
Lamiaceae - Устноцветни
Описание
Многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Стъблото й е изправено, четириръбесто, разклонено, покрито с власинки, на височина достига 70-150 см. Листата са срещуположни, яйцевидни, почти голи, долните са с дълга дръжка, горните с къса дръжка и с размери на дължина 2-9 см и на широчина 1,5-5см. Цветовете се появяват в края на лятото в пазвите на горните листа на дръжка, дълга 3-6 мм. Тези цветчета привличат пчелите, от там идва и името на семейството “Melissa”, което от гръцки означава пчела. Цялото растение има лека и приятна миризма на лимон. Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. Плодът е сух и се разпада на 4 семена.
Разпространение
Маточината произхожда от Централна и Южна Европа, Средиземноморието, Иран и Централна Азия, но след масовото й култивиране, вече се намират растения из целия свят. Расте из сенчести храсталаци, разредени гори, тревисти и каменисти места, понякога и край селищата. Разпространена из цялата страна докъм 1000 м надморска височина.
Събиране
Може да се бере до юли, но за да запази приятния си аромат, стръковете маточина се събират преди цъфтежа. За правилното й сушене изберете сенчесто място под навес. Най-подходящите часове за бране са утринните, след като е преминала росата. За да съхраните вече изсушената маточина, я поставете в хартиени пликове или памучни торбички
Съдържание
Основното достойнство на маточината е богатото съдържание на етерично масло - до 0,33%. В състава му са терпените - цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол, които се съдържат и в етеричното масло на лимони, портокали и други растения с „лимонова“ миризма. Сродни на тях са и тритерпеновите киселини - урзолова и олеанолова, които дооформят аромата на растението. Всички тези терпенови съединения са биологично активни и са отговорни за лечебните му качества.
Използване като храна
Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора.
Традиционно в България се използва за приготвяне на чай. Днес маточината се използва в различни кулинарни изделия, в рибни и месни ястия, в десерти и коктейли
Професионалистите кулинари препоръчват да не се смесва маточина със силни подправки като мента, индийско орехче и джинджифил.
Лечебни качества
Седативно, хипотензивно, спазмолитично.
Благоприятното повлияване на редица функционални разстройства на храносмилателната система — подобрява апетита, стимулира стомашната секреция и отстранява ферментативните аномалии.
С присъщото на билката маточина седативно действие може да се обясни и лекото й сънотворно действие. Установено е антиконвулсивно действие на матичоната. В маточината също са открити субстанции, притежаващи противовирусно действие. Маточината притежава антиаритмична активност и с успех се прилага при различните видове ритъмни смущения и нервни палпитации, особено нощем.
Има данни за благоприятно действие на маточината при сърдечно болни — изчезва задухът, отслабват или се прекратяват тахикардията и болките в сърдечната област. При вътрешно приемане се забавя дишането, забавя се сърдечната дейност и се понижава кръвното налягане.
В народната медицина маточината се използува за лечение на редица заболявания, като невроза, нервно сърцебиене, климакс, дисменорея, меланхолия, бронхиална астма, повръщане по време на бременност. Авицена я прилагал при болни от мигрена, а Трусо — при невротични състояния, съпроводени с виене на свят. Прилага се още като отхрачващо средство, при коремни болки, тежест в стомаха, лош дъх от устата, зъбобол.
Източници:
Източник 3: Димков, П. Българска народна медицина, Т.1.С., БАН, 1977