Слез, горски - Malva sylvestris L.
Названия
Камиляк, молоха, камбулеш, волово око, горски слез лат: Malva sylvestris L.
Семейство
Семейство Слезови - Malvaceae
Описание
Едногодишно до многогодишно тревисто растение, с 25—150 см дълги, изправени, възходящи или лежащи, разклонени стъбла. Листата са последователни, с 10—15 см дълги дръжки и закръглено сърцевидни до бъбрековидни петури, почти цели или до 1/3 3—7-делни с кръгло назъбени дялове. Цветовете са едри, 3—4 см в диаметър, с 1 —4 см дълги дръжки, разположени по 2—5 в пазвите на листата. Чашката е петделна, а подчашката е от 3 продълговато лан-цетни до елипсовидни листчета. Венчелистчетата са розовочервени, 15—30 мм дълги, обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани. Тичинките са многобройни, сраснали в тръбица. Плодът е дисковиден, 5—10 мм в диаметър, разпадащ се па 9—12 странично сплескани, тъмнокафяви, бъбрековидни плодчета. Цъфти от май до септември.
Названия
Камиляк, молоха, камбулеш, волово око, горски слез лат: Malva sylvestris L.
Семейство
Семейство Слезови - Malvaceae
Описание
Едногодишно до многогодишно тревисто растение, с 25—150 см дълги, изправени, възходящи или лежащи, разклонени стъбла. Листата са последователни, с 10—15 см дълги дръжки и закръглено сърцевидни до бъбрековидни петури, почти цели или до 1/3 3—7-делни с кръгло назъбени дялове. Цветовете са едри, 3—4 см в диаметър, с 1 —4 см дълги дръжки, разположени по 2—5 в пазвите на листата. Чашката е петделна, а подчашката е от 3 продълговато лан-цетни до елипсовидни листчета. Венчелистчетата са розовочервени, 15—30 мм дълги, обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани. Тичинките са многобройни, сраснали в тръбица. Плодът е дисковиден, 5—10 мм в диаметър, разпадащ се па 9—12 странично сплескани, тъмнокафяви, бъбрековидни плодчета. Цъфти от май до септември.
Названия
Камиляк, молоха, камбулеш, волово око, горски слез лат: Malva sylvestris L.
Семейство
Семейство Слезови - Malvaceae
Описание
Едногодишно до многогодишно тревисто растение, с 25—150 см дълги, изправени, възходящи или лежащи, разклонени стъбла. Листата са последователни, с 10—15 см дълги дръжки и закръглено сърцевидни до бъбрековидни петури, почти цели или до 1/3 3—7-делни с кръгло назъбени дялове. Цветовете са едри, 3—4 см в диаметър, с 1 —4 см дълги дръжки, разположени по 2—5 в пазвите на листата. Чашката е петделна, а подчашката е от 3 продълговато лан-цетни до елипсовидни листчета. Венчелистчетата са розовочервени, 15—30 мм дълги, обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани. Тичинките са многобройни, сраснали в тръбица. Плодът е дисковиден, 5—10 мм в диаметър, разпадащ се па 9—12 странично сплескани, тъмнокафяви, бъбрековидни плодчета. Цъфти от май до септември.
Разпространение
Среща се по тревисти места, край пътища, огради и градини, до към 1400 м надморска височина из цялата страна.
Събиране
Листата се берат в сухо време по време на цъфтеж, като се късат с ръка, лист по лист.
Цветовете се берат в сухо време заедно с чашката и с дръжка до 1 см. Не се събират в торби. Не трябва да се допуска смачкване на цветовете. Не се берат променени, нападнати от болести или прецъфтели цветове.
Стрък от слез се бере по време на цъфтеж. Брането се извършва в сухо време - с остър нож или сърп се отрязва облистеното цветоносно стъбло на дължина 20-25 см от върха, като към тях се прибавят и листа от неотрязаната част. Набраните стръкове се поставят рехаво, с върховете в една посока в касети, кошове и др. непозволяващи запарване.
Съдържание
Съдържанието на слузни вещества в растението се свързва с противовъзпалителното и омекчаващото действие на цветовете и листата, както и слабителното им действие. Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища (пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица).
Използване като храна
Младите листа на слеза са добра зелена добавка към супи и яхнии. Поради богатството на растенето на слузни вещества, листата, добавени към манджи и супи, ги сгъстяват. Младите и свежи листа могат да заменят пълноценно марулята в салати. Ядливи са всички надземни части на растенето: листа, цветове и семена. Цветовете могат да декорират маслени сладки или да се добавят към салати. Семената, наричани традиционно „сиренца“, също са много вкусни и хранителни, имат ядков аромат и са подходящи за лека закуска или за допълнително овкусяване на салати.
В гръцката кухня слезът се използва в прясно състояние. Берат се младите зелени листа и се добавят (1-2 шепи пресни листа) към задушени ястия, яхнии, хортопита (зелена баница). От него се правят и сармички. Французите приготвят картофена яхния с листа от слез.
Лечебни качества
Има омекчително, противовъзпалително, слабително, спазмолитично и седативно действие. Използва се при възпалителни заболявания на дихателната и храносмилателната системи (ларингит, остър и хроничен бронхит, бронхиална астма, кашлица, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника и др.). Спазмолитичният ефект се проявява и върху гладката мускулатура на пикочните канали и може да се използва при уретрит, цистопиелонефрит, задръжка на течности и др. Намира и външно приложение при изгаряния, отоци, циреи, акне, колпит и др.
Източници: