Обикновената челядинка - Marasmius oreades
Наименования
Латински Marasmius, Английски – porcini mushrooms, Nelken-Schwindling (немски),
Семейство
Marasmiaceae
Описание
Шапката на гъбата е отначало звънчевидна, по-късно плоска с ниска, широка гърбица подобна на пъпка в центъра. Кремава до кафеникава, по-светла при изсушаване. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е гладък или слабо набразден, често при развити плодни тела – фестониран. До 5 cm в диаметър. Ламели - Редки, бели до кремави и свободни от пънчето. При напълно развити екземпляри често с разклонения в дълбочина. Пънче - Цилиндрично, тънко. Бяло до кремаво, но по-светло от шапката. При застаряване жълто-кафеникаво в долната част. Високо до 7-8 cm. Месо - Бяло до белезникаво. Тънко, плътно, в пънчето – жилаво. Със слаба, приятна миризма. Миризмата е особена и се усеща най-добре, когато са събрани повече гъби на куп. Вкусът е приятен.
Наименования
Латински Marasmius, Английски – porcini mushrooms, Nelken-Schwindling (немски),
Семейство
Marasmiaceae
Описание
Шапката на гъбата е отначало звънчевидна, по-късно плоска с ниска, широка гърбица подобна на пъпка в центъра. Кремава до кафеникава, по-светла при изсушаване. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е гладък или слабо набразден, често при развити плодни тела – фестониран. До 5 cm в диаметър. Ламели - Редки, бели до кремави и свободни от пънчето. При напълно развити екземпляри често с разклонения в дълбочина. Пънче - Цилиндрично, тънко. Бяло до кремаво, но по-светло от шапката. При застаряване жълто-кафеникаво в долната част. Високо до 7-8 cm. Месо - Бяло до белезникаво. Тънко, плътно, в пънчето – жилаво. Със слаба, приятна миризма. Миризмата е особена и се усеща най-добре, когато са събрани повече гъби на куп. Вкусът е приятен.
Наименования
Латински Marasmius, Английски – porcini mushrooms, Nelken-Schwindling (немски),
Семейство
Marasmiaceae
Описание
Шапката на гъбата е отначало звънчевидна, по-късно плоска с ниска, широка гърбица подобна на пъпка в центъра. Кремава до кафеникава, по-светла при изсушаване. Повърхността е гладка и суха. Ръбът е гладък или слабо набразден, често при развити плодни тела – фестониран. До 5 cm в диаметър. Ламели - Редки, бели до кремави и свободни от пънчето. При напълно развити екземпляри често с разклонения в дълбочина. Пънче - Цилиндрично, тънко. Бяло до кремаво, но по-светло от шапката. При застаряване жълто-кафеникаво в долната част. Високо до 7-8 cm. Месо - Бяло до белезникаво. Тънко, плътно, в пънчето – жилаво. Със слаба, приятна миризма. Миризмата е особена и се усеща най-добре, когато са събрани повече гъби на куп. Вкусът е приятен.
Разпространение
Расте по пасища, ливади и горски поляни сред ниска, зелена трева. Може да се срещне по всяко време от пролетта до есента, стига да е достатъчно влажно и да има свежа, зелена растителност. Често се среща на гнезда с голям брой плодни тела, а понякога и в кръгови формации – така наречените самодивски кръгове. Широко разпространен и често срещан вид в цялата страна.
Събиране
През месеците Април-Май-Юни
Съдържание
Месото на челядинката е бяло или бледожълто, тънко и жилаво, с приятен вкус и лек мирис на бадеми.
Пънчето на челядинката е цилиндрично и кухо. При по-старите екземпляри не става за консумация, защото е жилаво.
Използване като храна
Известно е, че гъбите са тежка храна, но челядинките правят изключение. Най-добрият вариант е да си направим една лесна супа. Към челядинките можем да прибавим картофи и масло, а за подправки да използваме лук, черен пипер, сол и девесил. По желание можем да сложим фиде и да застроим супата.
Гъбите челядинки са вкусни задушени и запържени с масло, на салата с левурда и чесън, на каша, с ориз и домати и др.
Освен да готвим пресни челядинки, можем да ги консервираме или изсушим.
Лечебни качества
Те съдържат голямо количество вода – около 84 – 92%. Богати са на белтъчини, минерални соли, мазнини, витамини и др.
Източници: