Обикновен хмел - Humulus lupulus
Названия
Латинско наименование - Humulus lupulus L.; английски - Humulus, hops; Немски - Hopfen; други български названия - горец, беличе
Семейство
Семейство Конопови - Сапаbасеаe
Описание
Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище.
Стеблото e ръбесто, до 6 (в култура и до 12) метра дълго, има кукички, с които се захваща и се увива около околни растения и предмети.
Листата са срещуположни, на дръжки, три- или петделни, назъбени, дълги 10-15см, в основата дълбоко сърцевидни, напилени островърхи.
Цветовете са еднополови, двудомни, жълтеникавозеленикави. Мъжките са дребни, около 5 мм, събрани в метличести съцветия, излизащи от основанията на листата. Женските образуват увиснали шишарковидни съцветия, достигащи до 5 см дължина. Разположени са в пазвите на люсповидни прицветници. Цъфти юни-август.
Плодът на растението е сивкаво яйцевидно сплеснато орехче, дълго 2-3 мм. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове на обикновения хмел се намират етерично-маслени жлези. Родът хмел включва три вида: Humulus lupulus, Humulus japonicus, Humulus yunnanensis
Названия
Латинско наименование - Humulus lupulus L.; английски - Humulus, hops; Немски - Hopfen; други български названия - горец, беличе
Семейство
Семейство Конопови - Сапаbасеаe
Описание
Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище.
Стеблото e ръбесто, до 6 (в култура и до 12) метра дълго, има кукички, с които се захваща и се увива около околни растения и предмети.
Листата са срещуположни, на дръжки, три- или петделни, назъбени, дълги 10-15см, в основата дълбоко сърцевидни, напилени островърхи.
Цветовете са еднополови, двудомни, жълтеникавозеленикави. Мъжките са дребни, около 5 мм, събрани в метличести съцветия, излизащи от основанията на листата. Женските образуват увиснали шишарковидни съцветия, достигащи до 5 см дължина. Разположени са в пазвите на люсповидни прицветници. Цъфти юни-август.
Плодът на растението е сивкаво яйцевидно сплеснато орехче, дълго 2-3 мм. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове на обикновения хмел се намират етерично-маслени жлези. Родът хмел включва три вида: Humulus lupulus, Humulus japonicus, Humulus yunnanensis
Названия
Латинско наименование - Humulus lupulus L.; английски - Humulus, hops; Немски - Hopfen; други български названия - горец, беличе
Семейство
Семейство Конопови - Сапаbасеаe
Описание
Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище.
Стеблото e ръбесто, до 6 (в култура и до 12) метра дълго, има кукички, с които се захваща и се увива около околни растения и предмети.
Листата са срещуположни, на дръжки, три- или петделни, назъбени, дълги 10-15см, в основата дълбоко сърцевидни, напилени островърхи.
Цветовете са еднополови, двудомни, жълтеникавозеленикави. Мъжките са дребни, около 5 мм, събрани в метличести съцветия, излизащи от основанията на листата. Женските образуват увиснали шишарковидни съцветия, достигащи до 5 см дължина. Разположени са в пазвите на люсповидни прицветници. Цъфти юни-август.
Плодът на растението е сивкаво яйцевидно сплеснато орехче, дълго 2-3 мм. По вътрешната страна на подобните на шишарка цветове на обикновения хмел се намират етерично-маслени жлези. Родът хмел включва три вида: Humulus lupulus, Humulus japonicus, Humulus yunnanensis
Разпространение
В България е разпространен обикновеният хмел – расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Развива се най-добре при умерени средногодишни температури. Нашата страна е в климатично отношение подходящ район за отглеждане на хмел. Цъфти през месец май – август.
Събиране
Женските съцветия (шишарки) се берат през август, преди да са разцъфтели.
Съдържание
В хмела се съдържат белтъци, въглехидрати, мазнини, органични киселини, витамини и други хранителни и биологично активни вещества, но най-важните съставки на хмела са тези, които определят състава и качеството на основния хранителен продукт, произвеждан от хмела - бирата. Те са основните съставки на етеричното масло на хмела, което представлява 0,5-1,7%. Вероятно най-важните химически съединения в етеричното масло на хмела, в този смисъл, са алфа-киселините или хумулони, които в процеса на варене на пивната мъст се изомеризират, при което се получават цял ред нови продукти -изохумулони.
Те имат интересни вкусови и ароматни качества. Друга група важни съединения са бета-киселините или лупулони. Те лесно се окисляват и продуктите от тези окислителни реакции са вредни за вкуса на бирата. Поради тази причина бета-киселини се смятат за отрицателен фактор в пивоварното производство и пивоварите обикновено търсят и използват хмел с ниско съдържание на бета-киселина.
Важен компонент на етеричното масло са терпеновите въглеводороди - мирцен, хумулен и кариофилен, които представляват 80-90% от състава му. Мирценът носи острата миризма на пресния хмел. Хумуленът и неговите окислителни продукти са носители на „хмелов“ аромат. Флавоноидите ксантохумол, пренилнарингенин, изоксантохумол са главните носители на биологична активност. Ксантохумолът в експериментални условия показва противораково действие. Пренилнарингенин е най-мощният фитоестроген, известен досега, но неговата концентрация в бирата е безопасна за човек. Лупулин се нарича горчивото вещество, което се образува от жълтите жлези, разположени по вътрешната страна на прицветните люспи и околоцветия на женските цветове. Той е смес от етерично масло, смоли, мазнини, соли и при втвърдяване се превръща в кафяво-жълта зърневидна маса.
Използване като храна. Цветовете на обикновения хмел (след обработка) се използват за производство на бира и за билкова терапия. Хмелът подобрява храносмилането, има диуретично действие и възбужда апетита. Помага при анемия и действа благоприятно на кръвоносната система, защото пречиства кръвта.
Използване като храна
Хмелът е търсен заради шишарките, които са суровина за пивоварната промишленост и за химико-фармацевтичната промишленост, но и някои части от растението могат да се използват за храна. Хмелът подобрява храносмилането, има диуретично действие и възбужда апетита.
Младите хмелови леторасли, събрани през пролетта, имат вкусовите и ароматни характеристики на аспержи.
От шишарките и корените се приготвят сосове, супи, каши и други кулинарни изделия.
Хмелът се използва освен при варенето за ферментация на пиво и при печене в хлебопроизводството за закваски.
Лечебни качества
Основно действие - Успокояващо (седативно).
Лупулинът се изготвя от етеричномаслените жлези и съдържа 0,2 до 3% етерично масло, богато на хумулон и лупулон, които имат антибактериално действие.
Изследвано е успокояващото действие на дрогата, както и апетитовъзбуждащо действие. . Изследвано е и естрогенното действие на екстракт от шишарки на хмел. Установен е диуретичен ефект и добър лечебен ефект при уратна литиаза, климактерични нарушения, безсъние, както и като анафродизиакум и сънотворно средство.
В народната медицина шишарчиците на хмела се използват и за поставяне във възглавници.
Растителна инфузия се предписва при дерматит, невроза, безсъние, гастрит, заболявания на пикочния и жлъчния мехур. Препаратите от хмел имат противовъзпалително, обезболяващо, диуретично, тонизиращо действие, подобряват апетита
Хмелът е противопоказан по време на бременност. При предозиране с хмелови препарати са възможни гадене, повръщане, главоболие, усещане за обща умора и слабост.
Източници:
Източник 4: Диви храни, автор Пенчо Далев