Обикновен дъб - Quercus robur
Наименования
Обикновен дъб или летен дъб. В различни краища на България се среща със следните названия: бяла граница; бяла гръница; бяла суровица; белика, беликар, беликово; бяло меше; бял дъб; горняк; горун; граница; груница; горняк; дъб; дъбика; даб; кърнък; лъжник; лютак;
Семейство
Семейство Букови - Fagaceae
Описание
Интересното е, че на височина расте в продължение на 400 години, а на дебелина – през целия си живот. Някои екземпляри израстват с до 150 см. на височина годишно. Летният дъб расте на места с високи подпочвени води, а плодовете му – жълъдите – са важна част от хранителното меню на много животински видове.
Летният дъб е листопадно дърво, високо до 40 m. Младите клонки са ръбести и голи. Пъпките са заоблени, яйцевидни. Листата са дълги 8-15 cm, обратно яйцевидни с уховидно врязана основа (с ушички), приседнали (без дръжки), отдолу са голи (без власинки). Жълъдите са разположени върху дълги 5-12 cm дълги дръжки.
Свободнорастящите дървета започват да дават плодове към 20-30-годишна възраст, а в гори - към 80-годишна възраст. В зависимост от условията на месторастене, плодоносните години се повтарят през 3 до 7, а при свободно растящите дървета дават плодове ежегодно. Кълняемостта на семената може да достигне до 70%, но се запазва само няколко месеца.
Обикновеният (Летният) дъб е дълговечен дървесен вид и отделни индивиди живеят повече от 1000 години. Размножава със семена и чрез пънни издънки. Кореновата му система е смесена и мощна, поради което не страда от ветровали.
Летният дъб е светлолюбив вид. По отношение на светлината се нарежда след обикновената бреза, европейската лиственица и белия бор. Понася само странично засенчване, поради което лесовъдите казват, че обича да расте в "шуба с открита глава". Късните пролетни студове повреждат листата, младите клонки и цветовете. Към почвените условия е взискателен. Предпочита свежи, дълбоки, богати на хранителни вещества почви, но се среща и на по-сухи, каменисти и варовити терени, където не достига големи размери.
Наименования
Обикновен дъб или летен дъб. В различни краища на България се среща със следните названия: бяла граница; бяла гръница; бяла суровица; белика, беликар, беликово; бяло меше; бял дъб; горняк; горун; граница; груница; горняк; дъб; дъбика; даб; кърнък; лъжник; лютак;
Семейство
Семейство Букови - Fagaceae
Описание
Интересното е, че на височина расте в продължение на 400 години, а на дебелина – през целия си живот. Някои екземпляри израстват с до 150 см. на височина годишно. Летният дъб расте на места с високи подпочвени води, а плодовете му – жълъдите – са важна част от хранителното меню на много животински видове.
Летният дъб е листопадно дърво, високо до 40 m. Младите клонки са ръбести и голи. Пъпките са заоблени, яйцевидни. Листата са дълги 8-15 cm, обратно яйцевидни с уховидно врязана основа (с ушички), приседнали (без дръжки), отдолу са голи (без власинки). Жълъдите са разположени върху дълги 5-12 cm дълги дръжки.
Свободнорастящите дървета започват да дават плодове към 20-30-годишна възраст, а в гори - към 80-годишна възраст. В зависимост от условията на месторастене, плодоносните години се повтарят през 3 до 7, а при свободно растящите дървета дават плодове ежегодно. Кълняемостта на семената може да достигне до 70%, но се запазва само няколко месеца.
Обикновеният (Летният) дъб е дълговечен дървесен вид и отделни индивиди живеят повече от 1000 години. Размножава със семена и чрез пънни издънки. Кореновата му система е смесена и мощна, поради което не страда от ветровали.
Летният дъб е светлолюбив вид. По отношение на светлината се нарежда след обикновената бреза, европейската лиственица и белия бор. Понася само странично засенчване, поради което лесовъдите казват, че обича да расте в "шуба с открита глава". Късните пролетни студове повреждат листата, младите клонки и цветовете. Към почвените условия е взискателен. Предпочита свежи, дълбоки, богати на хранителни вещества почви, но се среща и на по-сухи, каменисти и варовити терени, където не достига големи размери.
Наименования
Обикновен дъб или летен дъб. В различни краища на България се среща със следните названия: бяла граница; бяла гръница; бяла суровица; белика, беликар, беликово; бяло меше; бял дъб; горняк; горун; граница; груница; горняк; дъб; дъбика; даб; кърнък; лъжник; лютак;
Семейство
Семейство Букови - Fagaceae
Описание
Интересното е, че на височина расте в продължение на 400 години, а на дебелина – през целия си живот. Някои екземпляри израстват с до 150 см. на височина годишно. Летният дъб расте на места с високи подпочвени води, а плодовете му – жълъдите – са важна част от хранителното меню на много животински видове.
Летният дъб е листопадно дърво, високо до 40 m. Младите клонки са ръбести и голи. Пъпките са заоблени, яйцевидни. Листата са дълги 8-15 cm, обратно яйцевидни с уховидно врязана основа (с ушички), приседнали (без дръжки), отдолу са голи (без власинки). Жълъдите са разположени върху дълги 5-12 cm дълги дръжки.
Свободнорастящите дървета започват да дават плодове към 20-30-годишна възраст, а в гори - към 80-годишна възраст. В зависимост от условията на месторастене, плодоносните години се повтарят през 3 до 7, а при свободно растящите дървета дават плодове ежегодно. Кълняемостта на семената може да достигне до 70%, но се запазва само няколко месеца.
Обикновеният (Летният) дъб е дълговечен дървесен вид и отделни индивиди живеят повече от 1000 години. Размножава със семена и чрез пънни издънки. Кореновата му система е смесена и мощна, поради което не страда от ветровали.
Летният дъб е светлолюбив вид. По отношение на светлината се нарежда след обикновената бреза, европейската лиственица и белия бор. Понася само странично засенчване, поради което лесовъдите казват, че обича да расте в "шуба с открита глава". Късните пролетни студове повреждат листата, младите клонки и цветовете. Към почвените условия е взискателен. Предпочита свежи, дълбоки, богати на хранителни вещества почви, но се среща и на по-сухи, каменисти и варовити терени, където не достига големи размери.
Разпространение
Представителите на род Дъб (Quercus L.) заемат обширни територии и това определя тяхното важно екологично и стопанско значение. В умерената зона те са най-важните лесообразуватели. В Европа родът е представен с 20 вида, а в България броят на видовете е 18. Една от важните групи в род Quercus е секцията Robur. Едни от нейните представители са имали в миналото широко разпространение Quercus robur L.
Предимно в ниските части на страната и покрай реки, образува самостоятелни гори или расте с други широколистни видове. Установен е от 0 докъм 800 м. н. в. в цялата страна.
Съдържание
Жълъдите са богати на протеини и могат да бъдат смлени на брашно.
Активните съставки, които имат най-силно изразени положителни ефекти върху човешкото здраве в дъба са: танини; флавоноиди; галова киселина; елагова киселина; кверцетин; каемпферол; мирицетин.
Използване за храна
Жълъдите са богати на протеини и могат да бъдат смлени на брашно, което да се използва при печене. За храна се използват жълъдите без калпачетата. Изсушени и смлени на прах се използват за сгъстяване на варива или се добавят към брашно, с което се изпича хляб.
Жълъдите на дъб да леко горчиви, поради съдържанието на танинини. Най-малко танини се съдържат в жълъдите на Quercus frainetto, на което и се дължат имената му Благун и Сладун. Все пак съдържанието на танини при отделните дървета е различно. Танините се отстраняват като жълъдите се поставят в течаща вода, която отмива горчивите вещества. В зависимост от съдържанието на танини, промиването може да се наложи да продължи няколко дни и дори цяла седмица. Най-лесно промиването се осъществява като жълъдите се сложат в чувал, а самият чувал се поставя в поток или река. Чрез периодично опитване се установява дали е изчезнала горчивината им. Изпечените и смлени жълъди се използват като заместител на кафето.
Жълъдите трябва да се събират през есента, когато са напълно узрели и са паднали от дървото.
Лечебни качества
Кората, листата и жълъдите на дъба се използват за лечебни цели. Кората и листата съдържат танини, които имат стягащи свойства и могат да се използват за лечение на диария, хемороиди и кожни заболявания.
Антиоксидантни свойства: Дъбовите листа и кората съдържат флавоноиди, които имат антиоксидантни свойства, които могат да помогнат за защита на организма от свободните радикали.
Противовъзпалителни свойства: Танините, открити в кората и листата на дъба, имат противовъзпалителни свойства, които могат да помогнат за намаляване на възпалението в организма.
Заздравяване на рани: Дъбовата кора и листата имат стягащи свойства, които могат да помогнат за спиране на кървенето и заздравяване на раните.
В допълнение към тези ефекти се смята, че растението помага още и за жлъчно-чернодробни проблеми, високо кръвно налягане, проблеми с носещите стави (колене, тазобедрени стави), болести на кръвоносните съдове, свързани със спазми, разширени вени.
Най-подходящото време за събиране на дъбова кора и листа е през пролетта, преди листата да се появят напълно.
Източник 1