Бук, обикновен - Fagus sylvatica
Наименования
Английски - common beech, european beech, copper beech;
Семейство
Семейство Букови - Fagaceae
Описание
Към семейство Букови се отнасят около 10 вида. У нас се срещат само два вида - обикновеният
бук (Fagus sylvatica) и източният бук (Fagus orientalis). От тях по-разпространен е първият.
Обикновеният бук е листопадно широколистно дърво, високо до 30 м, но може да достигне и значително повече. Диаметърът на ствола при стари дървета достига до 2 м. Кората е сива и гладка, в някои случаи е напукана. Листата са елипсовидни, последователно разположени, отгоре лъскави и тъмнозелени, покрити с власинки, дълги 5-10 см и широки 3-7 см. Пъпките са едри, до 2 см дълги, вретеновидни по форма, кафяви, отстоящи от клонките. Цветовете са събрани в сферични съцветия. Те се развиват едновременно с разлистването, което обикновено става през месец май. Плодовете (семената) са 1-1,6 см дълги тристенни орехчета, с кафява вдървена обвивка, разположени по няколко в плодна кутийка - купула, покрита с остри израстъци. Наричат се и жълъди. След като плодовете узреят, купулата се разпуква и плодовете падат. Има сравнително плитка коренова система.
Наименования
Английски - common beech, european beech, copper beech;
Семейство
Семейство Букови - Fagaceae
Описание
Към семейство Букови се отнасят около 10 вида. У нас се срещат само два вида - обикновеният
бук (Fagus sylvatica) и източният бук (Fagus orientalis). От тях по-разпространен е първият.
Обикновеният бук е листопадно широколистно дърво, високо до 30 м, но може да достигне и значително повече. Диаметърът на ствола при стари дървета достига до 2 м. Кората е сива и гладка, в някои случаи е напукана. Листата са елипсовидни, последователно разположени, отгоре лъскави и тъмнозелени, покрити с власинки, дълги 5-10 см и широки 3-7 см. Пъпките са едри, до 2 см дълги, вретеновидни по форма, кафяви, отстоящи от клонките. Цветовете са събрани в сферични съцветия. Те се развиват едновременно с разлистването, което обикновено става през месец май. Плодовете (семената) са 1-1,6 см дълги тристенни орехчета, с кафява вдървена обвивка, разположени по няколко в плодна кутийка - купула, покрита с остри израстъци. Наричат се и жълъди. След като плодовете узреят, купулата се разпуква и плодовете падат. Има сравнително плитка коренова система.
Наименования
Английски - common beech, european beech, copper beech;
Семейство
Семейство Букови - Fagaceae
Описание
Към семейство Букови се отнасят около 10 вида. У нас се срещат само два вида - обикновеният
бук (Fagus sylvatica) и източният бук (Fagus orientalis). От тях по-разпространен е първият.
Обикновеният бук е листопадно широколистно дърво, високо до 30 м, но може да достигне и значително повече. Диаметърът на ствола при стари дървета достига до 2 м. Кората е сива и гладка, в някои случаи е напукана. Листата са елипсовидни, последователно разположени, отгоре лъскави и тъмнозелени, покрити с власинки, дълги 5-10 см и широки 3-7 см. Пъпките са едри, до 2 см дълги, вретеновидни по форма, кафяви, отстоящи от клонките. Цветовете са събрани в сферични съцветия. Те се развиват едновременно с разлистването, което обикновено става през месец май. Плодовете (семената) са 1-1,6 см дълги тристенни орехчета, с кафява вдървена обвивка, разположени по няколко в плодна кутийка - купула, покрита с остри израстъци. Наричат се и жълъди. След като плодовете узреят, купулата се разпуква и плодовете падат. Има сравнително плитка коренова система.
Разпространение
Обикновеният бук е разпротранен в по-голямата част от Европа, кьдето е един от основните лесообразуващи видове. У нас обикновеният бук е широко разпространен в цялата страна в планините и предпланините от 150 до 1900 м н.в., където образува чисти букови гори или смесени с различни видове широколистни и иглолистни видове.
Съдържание
Плодовете на бука са особено богати на хранителни вещесва. Те съдържат до 23% белтъци, 30% мазнини, 36% въглехидрати, 3% минерални соли. Особено ценна съставка са мазнините, които се извличат чрез пресоване на плодовете, при което се получава течна мазнина олио, с много приятен вкус и аромат, като тези на зехтина. От 50 кг плод се получават 6 кг олио. То се съхранява при домашни условия, без да променя хранителните си и вкусови качества. В неговия състав влизат главно ненаситени мастни киселини - олеинова, линолова и линоленова. През XIX в в Англия олиото се е произвеждало както за хранителни цели, така и за осветление. Съдържанието на танини е сравнително високо - 3% и това ограничава консумацията им в големи количества. Плодните кутийки - купулите, съдържат алкалоида фагин, който е отровен за коне и магарета.
Свежите млади листа са също богати на основните хранителни вещества - белтъци, въглехидрати и мазнини. Те съдържат и витамин С, каротен (провитамин А) и много витамини от групата В. В сока от дървесина се съдържат аминокиселини в свободно състояние - аланин, аргинин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, глицин и др.
Използване за храна
Суровите млади листа към блестящия си изумруден цвят притежават приятен нежен вкус и свеж, пролетен аромат. Те са много подходящи в смесени салати, както и за приготвяне на сандвичи. Използват се само най-младите, тъй като много скоро те стават жилави. Те са в състояние на използване, ако се съберат в период на 2-3 седмици веднъж в ранна пролет и втори път в средата на лятото. Зрелите букови ядки се берат през октомври-ноември. Те представляват тъмно кафяви триъгълни семена, които лесно се отделят от семенните обвивки. Ядат се, след като се разкъса тънката обвивка и се изважда бялата сладка вътрешност. Буковите семена са едни от най-сладките между всички видове диви ядки. Те могат да бъдат най-ценната храни за изпаднал в беда оцеляващ човек. А за много горски обитатели - катерици, язовци и много птици, те са ежедневна храна. Неудобството при тях е, че са дребни и се изисква търпение, за да се извадят и почистят от твърдите обвивки. Но изживяното удоволствие от приятните вкусови усещания, си заслужава труда. Въпреки това те рядко се консумират от хората. След изсушаване, семената се смилат на брашно и в смес с пшеничено брашно се приготвят хляб и други тестени изделия. В Полша традиционно от плода на бука, като брашно, правят вкусни домашни бисквити. Кавказките народи използват брашно от буковия желъд в смес с царевично брашно и мед за приготвяне на сладки питки. За да се освободят от вредните танини, плодовете предварително се накисват във вода. Буковият желъд се използва за приготвяне на безкофеиново кафе - заместител на кафето, с отлични вкусови качества. Маслото е равно по хранителни и ароматно-вкусови качества със зехтина. Използва се както за дресинг на салати, така и за готвене.
Лечебни качества
Обикновеният бук съдържа биологично активни вещества с различно лечебно действие върху човешкия организъм и народната медицина широко използва листа, кори, желъди за лечебни цели.
Листата, като запарка, се използват при жълтеница, трескаво състояние и спазми. Ситно стрити сухи листа се използват за лечение на открити рани.
Корите притежават антиацидно, антипиретично, противокашлично, отхрачващо и противозъбоболно действие. Запарка от корите се прилага за лечение на уринарни инфекции, ревматизъм, треска, при диария, стомашни неразположения и др. Отвара от кори и клонки на бук се използват за баня при ревматични заболявания.
Пъпки от бук се ядат в сурово състояние при уринарни инфекции и при ревматизъм.
Кафе от жълъди се пие срещу суха кашлица.
Пепел от букова дървесина се използва за почистване, тонизиране, подхранване и освежаване на кожата, а така също и за премахване на брадавици по кожата.
Източници:
Изтчоник 2: П.Далев