Чувен - Chenopodium bonus-henricus L.

Разпространение

Чувенът е разпространен в голяма част на Централна и Южна Европа и Азия. В Средновековието се отглежда като зеленчук. Днес отглеждането му е повече хоби по градини от любители и от дребни стопанства, а видът по-често се смята за плевел. У нас чувенът расте из тревистите и каменливи места, край кошари, мандри и други наторени места, предимно в планините между 800-2000 м надморска височина.

Съдържание

В листата и цялата надземна част на чувена се съдържат белтъци, витамини - витамин А, витамин С, фолиева киселина, тиамин, ниацин, а също така микроелементи и др. Корените, освен на скорбяла, са особено богати на биологично активни вещества: гликозиди, сапонини, флавоноиди, алкалоиди (пиридинови и тропанови алкалоиди), смоли, слузни вещества, хистамин, кафеена киселина, ферулова киселина и др. Характерно за чувена е високото съдържание на тритерпеновия сапонин хеноподин, на който се дължат някои от основните кулинарни качества на корена - образуване на трайни емулсии при изготвяне на хранителни продукти.

Използване като храна

За хранителни цели се използва надземната част на растението. Младите листа се използват сурови или варени. Старите листа стават твърди и горчиви. Листата се използват веднага след откъсването им, защото бързо увяхват и пожълтяват. В сурово състояние листата се консумират само в малки количества, (вижте информацията за токсичността по-долу). Сурови, листата се нарязват и се смесват с другите компоненти на салатата, като част от смесената салата. Сварените листа губят горчивината си и се използват като пълноценен заместител на спанак, но най-добре е да се смесват с него в равни количества. Летораслите също се използват варени. Ако растението се развива на богата почва, неговите леторасли са богати на хранителни вещества. Когато израсне на около дванадесет сантиметра на височина, летораслите се отрязват на нивото на земята и се използват като аспержи. Младите цветни пъпки също се използват варени. Те се смятат за специална храна. Семената се смилат и се смесват с брашно за приготвяне на хляб и други тестени изделия. Преди това се накисват във вода за една нощ и се изплакват добре, за да се отстранят сапонините.

Съдържанието на сапонини в чувена е в количества, достатъчни да предизвикат неприятни последици при неправилна консумация. Те са токсични, но само една малка част се адсорбира в храносмилателния път. При готвене сапонините се разграждат почти напълно. Те се съдържат и в много храни, които приемаме почти ежедневно, но в тях количеството им е нищожно. Сапонините са много по-токсични за някои животински видове, като например за рибите. В миналото някои племена така са ловили риба - поставят големи количества от растението във вирове и езерца, при което рибата се е парализирала и е изплувала на повърхността на водата. Основна използваема част на чувена са корените. Те са незаменим помощен материал за правене на халва - една традиционна храна за Балканите. За да бъдат ефективни, те се вадят в ранна пролет или в късна есен, след узряване на семената. За съхранение корените се почистват и измиват, по-дебелите се разрязват по дължината и се сушат на сянка. Правилно изсушените корени имат тъмносив цвят, характерен мирис и стипчиво-блудкав вкус. Чувенът може да се намери и в билковите магазини.

Лечебни качества

Чувенът се използва от народната медицина при пясък в бъбреците и пикочния мехур, хемороиди, вътрешни кръвоизливи, отоци, ревматизъм, като слабително и кръвоочистващо средство (премахване на натрупвания по кръвоносните съдове), при разширени вени и др. Външно се прилага при откритирани, циреи, абсцеси и др.

Източници: Диво-растяща храна, П.Далев